Весан (Ангел Веселинов)
530 763
Aug 22, 2008, 4:18 PM

Плодът на спомена 

  Poetry » Other
510 0 8 
Тръгвам през черната угар на спомена.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.

Браздите разкрачени, чакат сеячите,
безкрайна следа между прави бедра,
очакваща досег, любов и зачатие
дълбоко във своите влажни недра.

Но в кално безвремие свличат се мислите
с безплодната ласка на вятър студен,
и никнат в недрата – най-топлите, чистите –
фантазни безумия, гниещи в мен.

Какъв ли ще бъде плодът им, не зная,
но залезът кървав пулсира във тях,
и все по-дълбоко в земята дълбаят
и сокът им тъмен ухае на страх

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??