По чупките на вятъра
По чупките на вятъра
Свободна съм като есенен лист,
поруменявам от вятъра и дъждовете,
подлудява ме трепетът на птичите песни
и спирам гласа си в топлото на ръцете.
Зимата ме приютява и скрива от очите
с ръкавици, сняг и изгубени мисли.
Годините отлитат, притискат ме към лъчите
и с всеки повей се откъсвам по-чиста.
Студена съм като утринна роса,
като стъпка.
Като гората, която обичам.
Накъде ли скитам?
По чупките на вятъра. И танцът ме оплита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
