maiasand (Мая Санд)
77 187
14.12.2018 г., 17:05 ч.

По детски 

  Поезия » Друга
1029 5 6

Отлитат датите от календара.

През пръстите ми времето тече.

Годините се гонят в надпревара,

а в себе си съм същото дете...

 

Все бързах, бързах да порасна

и тайничко от маминото чекмедже

сдобивах се със някое червило.

За рокля ползвах старото перде.

 

Да крача беше мъничко опасно...

Но с лелините токчета е най-добре.

От огледалото с огромна шапка

ми смигаше безстрашното хлапе.

 

С лунички и по детски сладко

сърдито бърчех чипото носле,

щом вечер ме гълчеше тихо татко

и бягах бързо в свойто легълце.

 

Кой може да ме върне там обратно

с наивно рошавите мои страхове,

че много, много бавно ще порасна!

Кой може времето сега да спре?!

 

"12/2018

© Мая Санд Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми много, някак си по детски сладко!
  • Благодаря ти Веси_Еси!
    Така е Наде... Да живеят децата в нас! Прегръдки!
  • Прекрасно! Аплодисменти!
  • Живи са децата в нас, Мая! Затова и виждаме света около нас по различен начин.
  • Абсолютно точен прочит, Стойчо! Благодаря ти за хубавите думи!
    Наде, да добавиш мое стихотворение в графа "Любими" е чест за мен! Благодаря ти от сърце!
  • Дете, детето носиш още в себе!
    Е малката порасна,
    но патето е вече красив лебед!😍
    Тъгата е доведената сестра на любовта!
    Мая, чета стихотворението няколко пъти и все откривам нежна носталгия по миналото, но и желание да се върнат невинността и желанието на децата да пораснат големи.
Предложения
: ??:??