По детски

maiasand (Мая Санд)
77 187

Dec 14, 2018, 5:05 PM

Poetry » Other

1036 5 6

Отлитат датите от календара.

През пръстите ми времето тече.

Годините се гонят в надпревара,

а в себе си съм същото дете...

Все бързах, бързах да порасна

и тайничко от маминото чекмедже

сдобивах се със някое червило.

За рокля ползвах старото перде.

Да крача беше мъничко опасно...

Но с лелините токчета е най-добре.

От огледалото с огромна шапка

ми смигаше безстрашното хлапе.

С лунички и по детски сладко

сърдито бърчех чипото носле,

щом вечер ме гълчеше тихо татко

и бягах бързо в свойто легълце.

Кой може да ме върне там обратно

с наивно рошавите мои страхове,

че много, много бавно ще порасна!

Кой може времето сега да спре?!

"12/2018

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

bojenski (Иван Иванов)

2021-01-23T10:43:10+02:00

Хареса ми много, някак си по детски сладко!
maiasand (Мая Санд)

2018-12-15T21:32:57+02:00

Благодаря ти Веси_Еси!
Така е Наде... Да живеят децата в нас! Прегръдки!
Веси_Еси (Еси)

2018-12-15T10:03:43+02:00

Прекрасно! Аплодисменти!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-12-15T08:40:16+02:00

Живи са децата в нас, Мая! Затова и виждаме света около нас по различен начин.
maiasand (Мая Санд)

2018-12-14T19:40:51+02:00

Абсолютно точен прочит, Стойчо! Благодаря ти за хубавите думи!
Наде, да добавиш мое стихотворение в графа "Любими" е чест за мен! Благодаря ти от сърце!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-12-14T19:21:53+02:00

Дете, детето носиш още в себе!
Е малката порасна,
но патето е вече красив лебед!😍
Тъгата е доведената сестра на любовта!
Мая, чета стихотворението няколко пъти и все откривам нежна носталгия по миналото, но и желание да се върнат невинността и желанието на децата да пораснат големи.