Отлитат датите от календара.
През пръстите ми времето тече.
Годините се гонят в надпревара,
а в себе си съм същото дете...
Все бързах, бързах да порасна
и тайничко от маминото чекмедже
сдобивах се със някое червило.
За рокля ползвах старото перде.
Да крача беше мъничко опасно...
Но с лелините токчета е най-добре.
От огледалото с огромна шапка
ми смигаше безстрашното хлапе. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up