По детски жива
Слънчев лъч погали ме, и ето,
усмивка се прокрадна на лицето,
топличко му стана на сърцето,
събуди се отново в мен детето.
Хукнах през глава навън да тичам,
опитах думичките пак да сричам,
в чантата на мама да надничам,
и без да мисля, просто да обичам.
Нямаше я краската във сиво,
дъгата ми намигна закачливо,
сторих пак спонтанно нещо диво –
детето в мен отново беше живо...
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
