По-добре късно... На баща ми...
Часовникът удари осем
и ето те - под звездното небе навън...
Гледам те през стих, от теб изпросен,
може би прошепнат ми на сън.
Минало избива на талази,
храни спомена с трохи.
Ято от суетни фрази...
Лъжат горд орел с мухи...
Знам, че виждаш как се целя,
наследил духа ти твърд
в туй, което ни разделя...
Някаква си жалка смърт...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ботьо Петков Всички права запазени
