28.04.2010 г., 22:00 ч.

По-добре късно... На баща ми... 

  Поезия » Друга
1049 0 7

Часовникът удари осем
и ето те - под звездното небе навън...
Гледам те през стих, от теб изпросен,
може би прошепнат ми на сън.
Минало избива на талази,
храни спомена с трохи.
Ято от суетни фрази...
Лъжат горд орел с  мухи...
Знам, че виждаш как се целя,
наследил духа ти твърд
в туй, което ни разделя...
Някаква си жалка смърт...

© Ботьо Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??