Apr 28, 2010, 10:00 PM

По-добре късно... На баща ми... 

  Poetry » Other
1067 0 7

Часовникът удари осем
и ето те - под звездното небе навън...
Гледам те през стих, от теб изпросен,
може би прошепнат ми на сън.
Минало избива на талази,
храни спомена с трохи.
Ято от суетни фрази...
Лъжат горд орел с  мухи...
Знам, че виждаш как се целя,
наследил духа ти твърд
в туй, което ни разделя...
Някаква си жалка смърт...

© Ботьо Петков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??