По душата без пробойни

20.03.2007 г., 20:05 ч.

Поезия

5.0 / 5

549 0 6

Дали ще смогна да достигна края?...
Такъв, какъвто го мечтая!
Поне се примирих, че има край!
.............
На всичко има край!
В неистовия бяг да го избегнем,
изгубихме се безнадеждно!
Забравихме се в общата заблуда -
душите ни мълчат прокудени!
В телесната си вечност се кълнем,
сковани сме от страх да не умрем!
Сърцата си ограбихме безсрамно - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Всички думи
Carpe diem

Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....
Късно уиски с много лед

Върви сега. Каквото имах – дадох. От утре ще е друго... щом заспим. Два спрели мига с тебе си открад...
Сол

Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...

Още произведения »