По душата без пробойни

Mar 20, 2007, 8:05 PM

Poetry

499 0 6

Дали ще смогна да достигна края?...
Такъв, какъвто го мечтая!
Поне се примирих, че има край!
.............
На всичко има край!

В неистовия бяг да го избегнем,
изгубихме се безнадеждно!
Забравихме се в общата заблуда -
душите ни мълчат прокудени!

В телесната си вечност се кълнем,
сковани сме от страх да не умрем!
Сърцата си ограбихме безсрамно -
останахме без себе си отдавна!

Как искам, изморена и щастлива,
сама и с обич края да подиря!
Да знам, че съм го стигнала достойно
и по душата - без пробойни!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

petinka67 (Петя Кръстева)

2007-03-22T09:57:24+02:00

Браво, Кате!
dodic (Деян Димитров)

2007-03-21T09:13:58+02:00

Невероятно силно въздействие.
Поздрави Катя.
LYCKI (Росица Петрова)

2007-03-21T07:02:13+02:00

Прекрасен текст, Катя! Поздрав!
Меричка (Мери Попинз)

2007-03-20T22:29:31+02:00

Пожелавам попътен вятър за душата! Много дръзко...
Шопче (Шопландия Софийска)

2007-03-20T21:30:56+02:00

Ще трябва да потърся в речника,щото останах без думи.
juliet007 (Эоя Михова)

2007-03-20T20:48:16+02:00

Силен стих!