23.08.2020 г., 9:00 ч.

По дългите минути слиза вятър 

  Поезия
971 10 18

Уж казахме си всичко, пак остана

за тишината между два живота.

Пиши, ще го преглътна като стана.

Костилка ми заседна от компота, 

 

от вишната на пролетните чувства.

Прохладно е, загърнах се до рамо.

Tи винаги ме виждаш, аз те чувам,

не ми пиши, ще ни обърка само.

 

... Зад тънкото ветрило на пердето

по дългите минути слиза вятър.

Помощник е и идва да оше́та,

овалян в пепел, есенно навява.  

© Всички права запазени

Между два живота - тишина.
Толкова гальовна на моменти.
Друга - като връх на планина
с пропасти, от ярост по-проклети.
Между два живота - страхове. ...
  970  10 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Милена!
  • "По дългите минути слиза вятър." Толкова е красиво, че си го повторих няколко пъти. Вземам си го
  • Радвай се на хубавото време сега, докато свърши ремонта, Иржи
  • Ама толкова много си натворила, Краси, не мога да ти насмогна, защото доста време ме нямаше...Поздравления!
  • Мерси, Петьо. Поздрави, Пепи.
  • Поздравления за красивия стих!
  • Много добре!
  • Интересен коментар. Благодаря, Вили.
  • Намерих си много истини тук... "тишината между два живота", вятърът, който се настанява в разстоянията между нас. Но хубавото е , че вятъра най-често гаси малките неща, а големите разпалва. ☺. Много ми хареса!
  • Светулка, благодаря!
  • Между три държави- маратон.
    Континентите не са им пречка.
    Образуват верен камертон,
    тонът образцов е без засечка.
    К🌹М🌹Н🌹
  • Благодаря ти, Мариана!
  • Благодаря ти, Симона!
  • Прекрасно...!
  • Благодаря, че споделихте стихотворението с мен! Надя, Мария, Генек, Ники и Деа - от сърце благодаря за думите. А и вдъхновение има
  • Толкова красота!
  • Лирика!
  • Разкош!
Предложения
: ??:??