Селото е днес засмено,
в шарено е пременено
като циганска талига,
гаче цирка ша пристига.
По диреци, по дувари
и по порти криви, стари,
греят новички плакати
все с омръзнали сурати.
Двайсет къщи... десет люде...
Тиа са направо луди!
То, за партиата всяка,
нема толкова чиляка.
Сичките реват, че ето
ни познават дереджето
и един през друг разправят
как сега ще ни оправят.
–Таа работя е ясна.
Яз по принцип съм съгласна –
щърба баба там се смее. –
Ма не ша да ма огрее.
Ей ги – в новички костуми,
с шекерлии празни думи,
лъжат, мажат тез хайвани,
щото ден мандата храни.
© Vasil Ivanov Всички права запазени