По жътва
Кожата ти е толкова хладна
въпреки жегата вън.
Само капките пот са роса
по сърцето ти.
А аз изгарям от любов.
Като юнската жетва е -
жънеш душата ми.
и събираш зърно.
Ще посадиш на разсъмване
за да изникне Любов!
И ще смелиш брашно.
Да ти омеся хлябове.
ще нахраним птиците
щом запеят в безсънната нощ.
Жътва е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
