13.10.2010 г., 15:09

По комшийски

1K 0 27

Колелото се въртяло.

Всичко се завръща.

Меца е хорце играла

ситно в мойта къща.

 

А комшиите се смяли,

весело било им,

днес пък те са се разпяли,

слушам ги през щори.

 

Не, че много им завиждам,

просто ми е драго,

да им ида ли на свиждане,

ей така от радост.

 

Ту сме близки, ту далечни

с моите комшийки,

няма нищо скрито вечно

след чай със курабийки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Даниел!В нашия вход всички се шпионираме и ако има нещо неясно се каним на кафенце и картотеката се попълва. С поздрав и усмивки!
  • Много сладко и приятно... нямам предвид само курабийките. Малко стил Валери Петров..., оригинално! Браво!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114598.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/9781e0f3897759764b52a602cf1cf369.gif" border="0" /></a>
    Поздрави!
  • ...
  • Тази Меца никой не пропуска

    Отиди, отиди. Даже и без чай или без курабийки, даже и без двете пак няма нищо скрито вечно.

    Ей тези, усмихващите много ти харесвам

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...