По кралски
Тишината ме прави кралица.
И, противно на всякаква мода,
предизвиквам не теб с ръкавица,
а смутената сянка на пода.
Бързо никнат цветята в очите
като малки амурски стрелички.
Дърпат плътни завеси ъглите,
за да скрият мига ни от всички.
Даже име си няма кралицата,
пренебрегнала прашни канони.
Тя отваря кафеза на птицата
и сърцето на тази персона
правилата, от други написани,
със финеса си дворцов зачерква.
Ти си кралят. Не стой като слисан!
И кралиците ходят на черква.
Яничко,
благодаря ти за вдъхновението, помогнало ми да погледна на темата от друг ъгъл!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
