По кралски
Тишината ме прави кралица.
И, противно на всякаква мода,
предизвиквам не теб с ръкавица,
а смутената сянка на пода.
Бързо никнат цветята в очите
като малки амурски стрелички.
Дърпат плътни завеси ъглите,
за да скрият мига ни от всички.
Даже име си няма кралицата,
пренебрегнала прашни канони.
Тя отваря кафеза на птицата
и сърцето на тази персона
правилата, от други написани,
със финеса си дворцов зачерква.
Ти си кралят. Не стой като слисан!
И кралиците ходят на черква.
Яничко,
благодаря ти за вдъхновението, помогнало ми да погледна на темата от друг ъгъл!
© Мария Панайотова All rights reserved.
