12.12.2015 г., 23:04 ч.

По мъжки 

  Поезия
620 0 3
В окото му дъждът едва ръми
под късните му облаци дълбоки.
Уж всички стари спомени изтри,
а пак тежи един - ръждива котва,
останала без кораба си бял,
изгубен сред забравени морета,
от времето, когато е живял,
за да прегръща своите планети.
Било е. Като пясъчна следа,
попила лято в отпечатък прашен.
В окото му едва вали сълза -
по мъжки много истинска. И страшна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Предложения
: ??:??