hristam (Христина Мачикян)
531 928
Dec 12, 2015, 11:04 PM

По мъжки 

  Poetry
582 0 3

В окото му дъждът едва ръми
под късните му облаци дълбоки.
Уж всички стари спомени изтри,
а пак тежи един - ръждива котва,

останала без кораба си бял,
изгубен сред забравени морета,
от времето, когато е живял,
за да прегръща своите планети.

Било е. Като пясъчна следа,
попила лято в отпечатък прашен.
В окото му едва вали сълза -
по мъжки много истинска. И страшна.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??