7.08.2011 г., 23:09

По нашенски

712 0 1

Във София, пълна с идеи,

със стоки китайски и турски,

мисъл такава дойде ми:

- Да си ушия потурки!

 

Бай Ганю е майстор-хлебар.

Предложи ми плат от тесто,

забърка го с много вода:

- Ще артиса - казва - И за палто!

 

На масата седнахме двама.

Труд закипя, забоботи -

правихме, струвахме - задрямах.

Бай Ганю ушил ми кюлоти.

 

Платих аз на Ганя масрафа.

Прибирам се тихо. Оскърбен!

Водица от стъклена гарафа

тъй пийвам си ден подир ден.

 

28.08.2011 - София - Свободей Огражденец

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свободей Огражденец Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...