По небесен калдъръм...
По небесен калдъръм
колесница огън мята -
запалени стрели.
Змейовете-ветрове
шетат по земята.
Ако можеш, спри ги.
Пак къде ли са запрени
над заключено небе
облаците влажни?
Слънчевата лава горе
сякаш има празник...
Избеляло синьо було
от небето пада.
Земята с огъня венчава
като за награда.
Но не за дълго...
Там зад хълма есента
хлад носи, с ключове подрънква.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
