Jun 24, 2008, 6:36 PM

По небесен калдъръм...

  Poetry
757 0 9

По небесен калдъръм 

колесница огън мята -

запалени стрели.

Змейовете-ветрове

шетат по земята.

Ако можеш, спри ги.

Пак къде ли са запрени

над заключено небе

облаците влажни?

Слънчевата лава горе

сякаш има празник...

Избеляло синьо було

от небето пада.

Земята с огъня венчава

като за награда.

Но не за дълго...

Там зад хълма есента

хлад носи, с ключове подрънква.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...