8.05.2017 г., 0:38

По Павел Панин

733 2 4

 

Покой…

Тишина…

Съприкосновение.

С неизразимото.

Бряг – без вълни.

Прииждаща радост.

Море от благодарност.

Полъх – едва доловим.

Вслушвам се в дъха си.

Космическа музика.

Дишам себе си.

Достатъчно е.

Всичко.

 

Самадхи

07.05.2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Павел Панин е руски композитор и изпълнител. Автор на нежна и докосваща музика. Една от композициите му - "Тепло души" - ми е любима. Стихчето ми е поетично съпреживяване на неговата музика.

Коментари

Коментари

  • Пиши! А ние ще четем!
  • Хубаво е, някой да декодира състоянията ни. Чувстваме се споделени. Да, и при мен е така, Маргарита, не съумяваме да задържа за по- дълго състоянието, но се стремя да го актуализираме по-често. Благодаря Ви за коментарите!
  • Те това е нирвана! Опитвам се да я постигам! Понякога успявам, но никога не съм успявала да я обясня. Поздрав!
  • Звучи като сеанс при който срещаш нещо,което те вкарва в едно космическо русло на покой и безбрежност... Браво,Гюлсер!😍

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...