4.07.2009 г., 12:33

По-по-най

1.1K 0 16

Ах, как пее с меден глас!

Кой не слушал би в захлас?

Колко е красиво, виж!
Как да се не възхитиш?

 

Всичко му е по-по-най

на Гарджето, то се знай...

Друго би било  едва ли,

Мама Гарга щом го хвали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и за малки...и за големи...
    Браво, Боре!
  • Напомни ми приказката за лястовичката и враната на Георги Райчев от читанките,преди многооооо годинки.Там враната казва: "Гледах, сестро, гледах, изгледах всичките птичета, но от моето по-хубаво не видях".
    Обичам стихчетата ти!
  • Ма как ми стана мило-о-о! То наистина си е така- твое ли е, ако ще да е най-грозното за теб ще бъде най-красивото! Поздрави за чудния стих! Хубаво е да почетеш и нещо по-весело, по-безгрижно, та да се отърсиш от дневните неволи! Оправихте ми настроението, а това значи, че сте ми сторили добро... Мога само да ви благодаря от сърце!
  • -Бате Енчо казва "Да"-
    този глас май е шега.
    Нека мама свойто чедо
    прати в място - сал' за него!
    Тука имаме деца
    чиито гласове света
    ще въздигне, аплодира...
    Айде, гардже, дай ни мира!
    (сори, ама не се въздържах, защото ТИ ме провокира)

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...