21.03.2018 г., 22:49

По „Последната секунда“

461 0 0

По „Последната секунда 

от Андромаха (Белла)

 

Тихо е. Много е тихо.
Даже вятърът се е смълчал.
Няма вече какво да се пита,
всеки отговор е закъснял.

И е тъмно. Много е тъмно.
Сякаш Господ е склопил очи,
сякаш никога няма да съмне.
Сякаш всичко на косъм виси.

И е душно. Ужасно задушно е.
От бездушие вече боли.
Мракът ражда поредно безумие,
а небето мълчи ли, мълчи.

Знам, молитвата вече е чута.
Затишие. Последен шанс.
Земята продължава да се лута...
последната секунда е в каданс.

 

Най-остро болката усещаш,

ако живееш в стъклена килия.

Света ти скришом наблюдаваш

през клоните на дворната пиния.

Когато се роди я посадиха

за твоя сянка и закрила,

по нея славеи да кацат

и те тешат с песните си мили.

Но детството безгрижно отлетя

и се посипаха удари жестоки.

За човешки мърши проумя,

че красивата жена е трън в окото...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...