Отпийте вода, госпожо адепт,
и вие, милорд милостиви.
Защо ви тревожи нашият двор,
скверни са ваште мотиви.
Не искам да ям от вашия хляб,
дори от хайвера ви черен.
Не може да има внезапен обрат,
дори и в морал ефимерен.
Отпийте вода за вашия гняв –
тя всичко по пътя си помни.
Реката неспирно как си тече
и изхвърля излишни отломки.
© Христина Комаревска Всички права запазени