Отпийте вода, госпожо адепт,
и вие, милорд милостиви.
Защо ви тревожи нашият двор,
скверни са ваште мотиви.
Не искам да ям от вашия хляб,
дори от хайвера ви черен.
Не може да има внезапен обрат,
дори и в морал ефимерен.
Отпийте вода за вашия гняв –
тя всичко по пътя си помни.
Реката неспирно как си тече
и изхвърля излишни отломки.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
