Приключи тая сага със Принцесата.
И замъка, митично непристъпен.
Аз винаги се влюбвах във метреси -
(най-лесното загубване по пътя.)
Остана ми романтика и нежност.
Живея ги във сън, недосънуван,
във който ме обичаш безутешно,
а аз съм буреносно в тебе, влюбен...
Обаче уморих се от очакване,
след всяка битка с фалш и необичане.
Да бях убил една дузина дракони,
щях сигурно да имам сто момичета...
Ала не исках. С тебе се надявах.
Наяве, във събуденото бъдеще,
но с времето любов се измечтава,
Принцесите са в приказки и сънища...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени
От рождение сънувам замъци!
Но в кула недостъпна е тя:
И душата ми изгаря в пламъци!