По приятелски
Срещам тъжна девойка на бара.
Мили Боже! Каква сладурана!
Режа - тлъста, кубинска цигара.
За да вкуся от нейната рана.
Тя - започва - да порка до дъно,
и да дави огромната мъка!
Аз я слушам, на бара е тъмно.
Вдигам чаша за всяка разлъка.
Тя - проклина и псува живота!
Вади ново пакетче салфетки.
Почва даже - да мрази идиота
изменил й с две тъпи брюнетки.
И бутилката бързо привършва.
Тя ме пита - за мойте проблеми.
Ще изпратя момичето вкъщи
с палав пламък в очи зачервени.
Юри
Йовев
Септември
2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
