vega666 (Младен Мисана)
1541 14271
5.10.2019 г., 22:21 ч.

По призрачните следи на цветята 

  Поезия
1032 15 10

Скърбя за красотата на цветята -
най-мимолетната и крехка красота.
Покрива тя на мъртвите телата,
в кристални вази дави я смъртта.

Цветя от детството, когато волен тичах
щастлив и бос през омагьосани треви.
Сега на себе си не мога да приличам,
загърбил изгреви в безброден лабиринт.

Сега съм пътник тръгнал безвъзвратно
към залези с покварени от мрак лица.
И вече няма път завръщащ ме обратно.
Сърцето в плен е на угаснали слънца.

Върти се в кръгове затворена мечтата,
спирали хищни в девалвирало небе.
С родилен вик последната любов помята
безсмъртен бисер в късчета от лед...

Скърбя за красотата на цветята -
най-мимолетната и крехка красота.
Покрива тя на мъртвите телата,
в кристални вази дави я смъртта.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само една светла и извисена душа може да скърби така силно за красотата на цветята. В едно "девалвирало" от ценности време, опустошено от злоба и поквара сякаш именно като обърнем поглед към цветята и тяхната божествена красота можем да намерим така нужната ни утеха. Но тя е твърде мимолетна и сякаш попарена като откъснатите стръки, които лежат върху покойниците. Дълбочината на стиха и метафорите са толкова ярки и силно въздействащи, че неимоверно са изживени и почувствани със всяка фибра от душата на автора, а такава трябва да бъде истинската поезия, пред която се прекланям!
  • Безспорно много дълбок и силен стих, на който само мога да се възхитя! Но не мога да не се прехласна по заглавието, приятелю - по призрачните следи на цветята! Адмирации!
  • Красотата им е непреходна...
  • Откъснатите цветя на детството са угасналите слънца, мъртвата мечта! И няма път обратно! Поздравления, прекрасен стих!
  • Не обичам букети от откъснат живот!
    И милиони ракети на човешкия род,
    да открият в небето сто планети "Любов"
    път обратен отново ще проглежда над ров!...
  • Ниво - странност, красота, подтекст, смисъл.
  • Тъжна красота... Красива образност!... Размислих се от този стих, Младене!... Но докато сме живи, има възможност да намерим път, завръщащ ни обратно...
  • Паралел между мимолетното състояние: животът ни отрежда кратки мигове,за да оценим красотата.Но съумяваме ли да опазим тези моменти?
    Ето над какво трябва да се замислим.Другото, като че ли става излишен лукс...
    Поздравления, Младен!
  • Контрастен стих... въздействащ! Коментарът се обезсмисля, когато съхнат цветята във вазите...
  • Красиво и тъжно! Развълнува ме!
Предложения
: ??:??