По призрачните следи на цветята
Скърбя за красотата на цветята -
най-мимолетната и крехка красота.
Покрива тя на мъртвите телата,
в кристални вази дави я смъртта.
Цветя от детството, когато волен тичах
щастлив и бос през омагьосани треви.
Сега на себе си не мога да приличам,
загърбил изгреви в безброден лабиринт.
Сега съм пътник тръгнал безвъзвратно
към залези с покварени от мрак лица.
И вече няма път завръщащ ме обратно.
Сърцето в плен е на угаснали слънца.
Върти се в кръгове затворена мечтата,
спирали хищни в девалвирало небе.
С родилен вик последната любов помята
безсмъртен бисер в късчета от лед...
Скърбя за красотата на цветята -
най-мимолетната и крехка красота.
Покрива тя на мъртвите телата,
в кристални вази дави я смъртта.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Безспорно много дълбок и силен стих, на който само мога да се възхитя! Но не мога да не се прехласна по заглавието, приятелю - по призрачните следи на цветята! Адмирации!
-
Красотата им е непреходна...
-
Откъснатите цветя на детството са угасналите слънца, мъртвата мечта! И няма път обратно! Поздравления, прекрасен стих!
-
Не обичам букети от откъснат живот!
И милиони ракети на човешкия род,
да открият в небето сто планети "Любов"
път обратен отново ще проглежда над ров!... -
Ниво - странност, красота, подтекст, смисъл.
-
Тъжна красота... Красива образност!... Размислих се от този стих, Младене!... Но докато сме живи, има възможност да намерим път, завръщащ ни обратно...
-
Паралел между мимолетното състояние: животът ни отрежда кратки мигове,за да оценим красотата.Но съумяваме ли да опазим тези моменти?
Ето над какво трябва да се замислим.Другото, като че ли става излишен лукс...
Поздравления, Младен! -
Контрастен стих... въздействащ! Коментарът се обезсмисля, когато съхнат цветята във вазите...
-
Красиво и тъжно! Развълнува ме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
