9.12.2019 г., 16:40

По „Призрачно пиано - iskra1979“

2.4K 3 12

Добре дошла

 По „Призрачно пиано - iskra1979

 

 

Знаеш ли колко много тела,

копнеят за нежна прегръдка?

И толкова много души,

копнеят за близост -

поне мъничка глътка.

 

Знаеш ли много хора не спят,

защото друг в този миг ги сънува?

И как някой изпитва

панически страх

и от самота се страхува?

 

И колко клавиши чакат нежна ръка,

С трепет да ги докосне…

Ще стопля всички клавиши.

Добре си дошла.

Радвам се, че днес при мен си на гости.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

  • Доче, Георги, благодаря! Ако и Искра харесва числото 13 и черни котараци , като мен, значи репликата си е на точното место. Весели празници, сбъднати мечти и много усмивки.
  • Много човешко и нежно... Успех!
  • В това предизвикателство изборът ми е да дам само 3 гласа, но всичките, напълно искрено и от сърце!
    Третият ми е за този стих, Ирен, заради топлината, любовта и посланията, които си вложила в него!
    Сърдечни поздрави с пожелания за успех 🌹🌹🌹
    Освен това отправям също такива поздрави и към Искрето, като и напомням, че обеща преди да пали, да брои поне до... 1 😃🌹😃
  • Вили, Марко, благодаря че прочетохте. И се радвам разбира се, че нещичко тук ви е харесало.
  • Красиво !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...