9.12.2019 г., 16:40

По „Призрачно пиано - iskra1979“

2.4K 3 12

Добре дошла

 По „Призрачно пиано - iskra1979

 

 

Знаеш ли колко много тела,

копнеят за нежна прегръдка?

И толкова много души,

копнеят за близост -

поне мъничка глътка.

 

Знаеш ли много хора не спят,

защото друг в този миг ги сънува?

И как някой изпитва

панически страх

и от самота се страхува?

 

И колко клавиши чакат нежна ръка,

С трепет да ги докосне…

Ще стопля всички клавиши.

Добре си дошла.

Радвам се, че днес при мен си на гости.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

  • Доче, Георги, благодаря! Ако и Искра харесва числото 13 и черни котараци , като мен, значи репликата си е на точното место. Весели празници, сбъднати мечти и много усмивки.
  • Много човешко и нежно... Успех!
  • В това предизвикателство изборът ми е да дам само 3 гласа, но всичките, напълно искрено и от сърце!
    Третият ми е за този стих, Ирен, заради топлината, любовта и посланията, които си вложила в него!
    Сърдечни поздрави с пожелания за успех 🌹🌹🌹
    Освен това отправям също такива поздрави и към Искрето, като и напомням, че обеща преди да пали, да брои поне до... 1 😃🌹😃
  • Вили, Марко, благодаря че прочетохте. И се радвам разбира се, че нещичко тук ви е харесало.
  • Красиво !

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...