9.12.2019 г., 16:40

По „Призрачно пиано - iskra1979“

2.4K 3 12

Добре дошла

 По „Призрачно пиано - iskra1979

 

 

Знаеш ли колко много тела,

копнеят за нежна прегръдка?

И толкова много души,

копнеят за близост -

поне мъничка глътка.

 

Знаеш ли много хора не спят,

защото друг в този миг ги сънува?

И как някой изпитва

панически страх

и от самота се страхува?

 

И колко клавиши чакат нежна ръка,

С трепет да ги докосне…

Ще стопля всички клавиши.

Добре си дошла.

Радвам се, че днес при мен си на гости.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

  • Доче, Георги, благодаря! Ако и Искра харесва числото 13 и черни котараци , като мен, значи репликата си е на точното место. Весели празници, сбъднати мечти и много усмивки.
  • Много човешко и нежно... Успех!
  • В това предизвикателство изборът ми е да дам само 3 гласа, но всичките, напълно искрено и от сърце!
    Третият ми е за този стих, Ирен, заради топлината, любовта и посланията, които си вложила в него!
    Сърдечни поздрави с пожелания за успех 🌹🌹🌹
    Освен това отправям също такива поздрави и към Искрето, като и напомням, че обеща преди да пали, да брои поне до... 1 😃🌹😃
  • Вили, Марко, благодаря че прочетохте. И се радвам разбира се, че нещичко тук ви е харесало.
  • Красиво !

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...