28.05.2025 г., 5:54

По пътеките нелепи

286 2 6

 

       в памет на загиналите 

       по пътищата на България 

 

Щом сме тръгнали,Боже,единно 

по пътеките наши,твърде нелепи...

И за истината Твоя,сме още слепи:

за нас Гласът Ти е "глас в пустиня"!

 

И колкото хоругви и Твоите икони

да разнасяме--чудо няма да сторим!

Ще плачат майки овдовели,горко им

на онези за които живите се молим!

 

И само ангели и деца--херувими 

от небесата със сълзи ще накапват

спомени далечни,но незабравими

по пътеките ни нелепи на съдбата...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
    Благодаря за анализа на живота и смъртта по пътищата на България, Младен!
  • "Войната по пътищата е явление повсеместно, но в България тя придобива гротескова форма, защото не се предприемат конкретни мерки за овладяване на ситуацията, а само се разтягат локуми. Хвала тебе, Стойчо, че успя да напишеш толкова хубаво и затрогващо стихотворение по една нелека тема. Стих въздействащ, истинен и паметен!"
  • Много хора загинаха по пътищата, Стойчо! За съжаление, политиците ни мислят само за своите интереси. Да почиват в мир, загиналите! Поздравявам те, за написаното!
  • Благодаря за Любими, Младен!
  • Благодаря за доверието в моите скромни опити да кажа нещо,толкова наболяло в обществото!
    ИнаКалина,веригата на стойността в живота е разпиляна по звена на интереси!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...