По пътища и кръстопътища
По пътища и кръстопътища
Аз търся брод към теб и живата вода,
и моята любов към тебе съм намерил,
вървя след теб, следа подир следа,
Българийо, за тебе зная сто поверия.
Понесла своя кръст последният триумф
ще дойде като новото начало,
високото небе над твоя друм
ще гони сенките на облаците в бяло,
захвърлила в мъглите сетния мираж,
повярвала на неотклонната си участ
да бъдеш знаме на славяните, кураж
им даваше за всичките сполуки.
Отдавна имаш дълъг бряг, отвъд
шумят със своя бяг вълните,
не само болките в горящата ти гръд
минават през променливото в дните.
Далеч е този твой примамлив бряг
и ти не се прекланяш в съзерцание,
готова да простиш на всеки враг
и с удари да не отвръщаш на закани.
От твоя извор с живата вода,
ще дам вода на всички твои стражи,
а ти оставяш в нас следа подир следа,
по пътища и кръстопътищата даже...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
