По пътя

19.06.2012 г., 16:41 ч.

Поезия

5.0 / 4

626 0 3

На Румяна
На дните си по плочника пристъпвам
– накуцвам вече, уморен и гладен –
а залезът от нощен хлад потръпва,
в лицето ми гъстее вятър хладен;
градът мълчи,
обезлюден и мрачен,
и крайната ми цел е тъй далече.
Мълча и аз.
Отдавна вече крача,
догонва ме припадащата вечер
и сенките протягат криви пръсти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Приказки за омагьосаните царства
Облъчен със любов

Облъчваш ме, когато си наблизо. Необяснимо нещо става с мен и сякаш в древна катедрала влизам - набо...
Планински път

Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...
Сол

Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...

Още произведения »