На Румяна
На дните си по плочника пристъпвам
– накуцвам вече, уморен и гладен –
а залезът от нощен хлад потръпва,
в лицето ми гъстее вятър хладен;
градът мълчи,
обезлюден и мрачен,
и крайната ми цел е тъй далече.
Мълча и аз.
Отдавна вече крача,
догонва ме припадащата вечер
и сенките протягат криви пръсти, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up