По пътя към извора
Догонвам те! - не виждаш ли, ще срутя хоризонта
и израних следите ти с последния си вик!
Къде си се забързал?! - в тила или на фронта -
животът си отива с ореол на мъченик.
Кому е нужен този негов пир на суетата -
заключих куп амбиции в най-долния му рафт,
разжалвах си победите. Наказан зад вратата,
разголен, потреперва днес един себичен страх,
оплождал до припадък с недоверие съня ми,
загнездил се в дълбокото на всичките ми дни.
Сипи му пепел на греха, на всички стари рани
и идвай с мен! - износих те наяве и в мечти.
В поляните на детството кървят последни макове
и гледат ме метличини през поглед насинéн -
какво като насреща ми препускат всички влакове-
ще дойда с теб! - изчакай ме, от път си изморен.
Не вярваш ли? - по сянката ми виж, че съм пристигнала
съвсем до теб, до утрото ти. И надничаш в мен -
под слънчогледов изгрев с око-синчец намигам ти -
по оня път, към извора, ще дойда в твоя ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
