По пътя към извора
Догонвам те! - не виждаш ли, ще срутя хоризонта
и израних следите ти с последния си вик!
Къде си се забързал?! - в тила или на фронта -
животът си отива с ореол на мъченик.
Кому е нужен този негов пир на суетата -
заключих куп амбиции в най-долния му рафт,
разжалвах си победите. Наказан зад вратата,
разголен, потреперва днес един себичен страх,
оплождал до припадък с недоверие съня ми,
загнездил се в дълбокото на всичките ми дни.
Сипи му пепел на греха, на всички стари рани
и идвай с мен! - износих те наяве и в мечти.
В поляните на детството кървят последни макове
и гледат ме метличини през поглед насинéн -
какво като насреща ми препускат всички влакове-
ще дойда с теб! - изчакай ме, от път си изморен.
Не вярваш ли? - по сянката ми виж, че съм пристигнала
съвсем до теб, до утрото ти. И надничаш в мен -
под слънчогледов изгрев с око-синчец намигам ти -
по оня път, към извора, ще дойда в твоя ден.
© Галена Воротинцева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно е, поздрави!
-
Благодаря за удоволствието, Галена!
Пих от извора! -
Велико!!!
-
"В поляните на детството кървят последни макове
и гледат ме метличини през поглед насинéн -
какво като насреща ми препускат всички влакове-
ще дойда с теб! - изчакай ме, от път си изморен."
Красиво и препускащо със шеметен копнеж
почти познато чувство във уловен летеж...
-
Невероятно пишеш!!! Върнах се, да прочета отново.
-
Галена, след всеки прочит се уча как трябва да се пише... Оставяш читателя без дъх... Поздравления
-
просто колкото пъти се връщам на стиховете ти, все откривам по нещо..
Удоволствие е за мен да прочета за кой ли път, Гал! -
Чудесница си***
-
Поздрав за прекрасния стих!!!
-
Много, много Браво!!!
Гале* -
Жар-птица сянка няма, но знае къде е изворът на истинските вълшебства!
-
"Не вярваш ли? - по сянката ми виж, че съм пристигнала
съвсем до теб, до утрото ти. И надничаш в мен -"
Страхотно! Поздравления за този стих! -
Всичко или нищо! Винаги на фронта и никога в тила!
Хубава поезия !!! Благодаря Галена!!! -
За жалост , Гале мъжете са така.. Всичко в живота им е като на фронта...Проблемът е в нас..Все се мъчим да ги догоним, забравили това ,което сме...заключили на най-долния рафт всички амбиции и стойностни неща...
А за поезията , която пишеш..Просто нямам думи. Невероятно е усещанетода те чете човек..Прекрасна си! силна и истинска! Бъди ! -
"...
под слънчогледов изгрев с око-синчец намигам ти -
по оня път, към извора, ще дойда в твоя ден."
Удоволствие бе за мен... да прочета, да се възхитя на това прекрасно стихотворение!
Прегръщам те!
-
аплодисменти и от мен!
-
...Много силно!Поздравления!...
-
красота....!!!!
благодаря за усещането! -
Ако си спомняш миналия ми коментар - важи и за тази творба, без нито йота отклонение. Бъди щастлива, Галенице, на поетическите музи!
-
Харесах!
-
Страхотен ритъм, дълбочина на стиха, емоция и чувство! Ще се връщам. Поздрави!
-
Прекрасно! Поздрави!
-
По сянката ми виж,че съм пристигнала...Страхотно!
-
Прекрасно и много чувствено!!!Сърдечни поздрави!!!
-
брилянтна поезия...
Галена, с възхищение... -
Браво и тук!
-
великолепно стохоТворение! благодаря за удоволствието!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
