По пътя към сърцето ти изстинало
Ще бъде трудно, тъжно... и навярно
безсилна ще се чувствам неведнъж.
С несигурност ще стъпвам, много бавно...
Ще ме препъват спомени от дъжд.
Отминал гняв у мен ще се надига,
рояци лудост в теб ще зажужат
и в този миг ще трябва вместо "Стига!"
да си прошепна, че... ще продължа
по пътя към сърцето ти. И нищо,
че аз не зная правилния път.
Надеждата към себе си притискам,
че ще намеря в него светъл кът.
Така съм уморена, майко моя...
Така тежат ми всичките тъги.
Ако не можем пак... да поговорим,
то моля те поне... да помълчим.
Павлина Соколова
22.05.2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
