По пътя към сърцето ти изстинало
Ще бъде трудно, тъжно... и навярно
безсилна ще се чувствам неведнъж.
С несигурност ще стъпвам, много бавно...
Ще ме препъват спомени от дъжд.
Отминал гняв у мен ще се надига,
рояци лудост в теб ще зажужат
и в този миг ще трябва вместо "Стига!"
да си прошепна, че... ще продължа
по пътя към сърцето ти. И нищо,
че аз не зная правилния път.
Надеждата към себе си притискам,
че ще намеря в него светъл кът.
Така съм уморена, майко моя...
Така тежат ми всичките тъги.
Ако не можем пак... да поговорим,
то моля те поне... да помълчим.
Павлина Соколова
22.05.2020 г.
© Павлина Соколова All rights reserved.
