По пътя към теб
По пътя към теб забравих
най-важните неща да си взема.
Бързах, не мислих,
затова като дрехи,
забравени в гардероб
ги оставих.
Забравих си гордостта -
дъждобран за душата,
след това
и чадъра си-суета
умишлено на закачалката
да виси оставих.
Забравих си бялата риза,
по която следи да оставиш.
И когато пристигнах при теб
бях толкова гола,
че можех единствено да плача.
Ти ме зави в твоята дреха,
но не ми е по мярка -
спъват ме остарелите й мечти,
студ прониква през кръпките й.
Но поне бях боса -
толкова боса,
че по изранените си до кръв следи
се върнах обратно.
МУЗИКА>>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
