По пътя към теб
По пътя към теб забравих
най-важните неща да си взема.
Бързах, не мислих,
затова като дрехи,
забравени в гардероб
ги оставих.
Забравих си гордостта -
дъждобран за душата,
след това
и чадъра си-суета
умишлено на закачалката
да виси оставих.
Забравих си бялата риза,
по която следи да оставиш.
И когато пристигнах при теб
бях толкова гола,
че можех единствено да плача.
Ти ме зави в твоята дреха,
но не ми е по мярка -
спъват ме остарелите й мечти,
студ прониква през кръпките й.
Но поне бях боса -
толкова боса,
че по изранените си до кръв следи
се върнах обратно.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ти си голям майстор! Респект, Веси!
-
Благодаря ви! Обичам ви!
-
Страхотен стих! Поздрав!
-
...поне имаш обратен път...
Прегръщам те! -
Ужасно красиво, чисто, искрено и много впечатляващо. Страшно хубав стих, как ти хрумна? Настръхнах цялата когато го прочетох до края! Ти си божествена, щом главата ти ражда такава божествена поезия!!!
Желая ти цялата енергия на света. Възстановявай се бързо и продължавай със замах да твориш!!! -
Изумително, Веси, поздрави. Чувство, което само една истинска жена може да изпита
-
Весела, това вече е от твоята класика! Нали знаеш, че не лъжа по тази директория?
-
"Забравих си бялата риза,
по която следи да оставиш.
И когато пристигнах при теб
бях толкова гола,
че можех единствено да плача."
Много хубаво стихотворение, страхотен финал! -
Силата ни е в това, че можем да се върнем по кървавите следи обратно.Изправени и с достойнство!
Прегръдки Веси!!! -
Цял живот гоним различни мечти.
Хубаво е когато човек не се предава.
Поздрави Весела! -
Този стих ме разби.
Такова въздействие, невероятно е.
Прегръдка, Веси! -
Много любов и много гордост...харесах!
Поздрави! -
Била си истинска... А това е най-важно!
-
Добре поне, че не е забравила да се върне лирическата... А ризата е толкова бяла, ослепително бяла...
п.п. А па ти че си забраванка, ами браво!(това - в кръга на шегата)Но си запомнила... следите обратно.
Страхотия си, Вес! Казвала ли съм го скоро?!
-
... добре, че си забравила бялата риза... я си представи какво химическо чистене щеше да падне сега... други да си ги цапат...
прекрасна Поезия твориш от всичко -
Красива поезия! Поздрави!
-
Не!Не го уби с поезия...Той не е бил жив!Безок и безсърдечен.../добре се живее сигурно така.../
Не се кори.Душа на длан си сложила,а длан отсреща не е имало...
Там в празното живеят всички невидими приятелства.И нежност за сърцето ти... -
не си забравяй бялата риза...тя така ти отива...
разпиляващ е този твой стих... -
Другото име на любовта е всеотдайност.
А понякога - и жертвеност!
Това казваш, Весела.
Поздрав! -
... все още светят прозоречно мечти... в твоя храм, Весела...
А с тоя стих го уби... с Поезия...
Прегръдки
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
