По пътя... с мирис на теменуги
Имаше награда за залавяне,
аз ще тръгна като всички други,
ще потъна в пътно изпреварване
с мечтите си - родени теменуги.
Те само с ухание ще те докоснат
и ти ще ме прегърнеш виолетово,
защото ничий поглед - обич просещ,
като моите очи не свети.
Години минаха по пистите в търсене,
бях из между първите, неспираща,
вярата ми напукана до пръсване
вече искаше да е избираща
нещо по-реално, земно, лесно...
С ветровете да не скита,
вечерите в полъх песенен
да прекарва в кроткост тиха.
От случайността улисана
катастрофирах. Беше ти!
В душата ми стъписана
замигаха хиляди очи...
Огледах белезите, раните,
лицето ти, говорещо за други,
стоях - откривателка - вкопана
в илюзиите си-теменуги.
А ти наведе се и помириса
"За наградата ти заведи ме."
С нея нови цветя посади си
и любовно-уханна пак потърси ме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
