По сенокос
По разказа "Неда" – Йорданка Андреева
Откосите полягаха в нозете му.
Ухаеше на млада детелина.
Но беше вече пладне, той усети,
че трябва да поспре, да си почине.
Потърси край реката хладина.
Но друго бе приготвила съдбата:
повдигнала поли над колена,
една жена прегазваше водата.
Изваяна! С разпуснати коси
и тъмен поглед, който го изгаря...
Пое към нея, тихо приближи.
В кръвта му вече лумваха пожари.
Две думи й прошепна и разбра:
тя също го желаеше. Безмълвно.
Забравиха за вярност и за грях.
И сляха се – като небесни мълнии.
Едно неземно, сляпо тържество
на две тела и две души човешки!
И нямаше в небето Божество,
което да им каже, че са грешни.
https://www.facebook.com/yordanka.andreeva.9/posts/1269089693158099
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
