12.03.2023 г., 10:58  

Върху щастието

483 0 0

Върху щастието 

 

В колектива щастието се поддържа.

Единият човек се някъде намира,  -

И радостно е там, топло, приятели има.

Позиция една заема - другият е в своя дом.

 

Мисли, гледа, слуша, размишлява в къщи.

Вниманието вътре поражда интереса жизнен,

Това внимание - празнини запълва,

Болести лекува - енергията на вниманието.

 

Човекът е до тебе, но вътре - с друг човек.

Човекът е далеч - но вътре с теб е той!

Тогава - този, който е до теб - далечен е,

А далечният, но с теб - близък е!

 

Между съществата близки енергия пулсира.

Прелива се - и радост тя поражда.

Радостта се ражда вътре в тебе, от тебе, 

И от тези, с които трапеза вътрешна делиш!

 

Когато енергии две се срещнат хармонично,

Това е сума, интеграл.

Представете си тогава - размишляват хора повече-различни, 

По въпрос Един - това е разум колективен-силен!

 

Човекът - колективно същество е.

Къде се външно той намира, това е нещо временно.

А на кой, и как душевно служи, мислите му где са - 

Това е важно и съществено!!

 

Към какво се човек устойчиво стреми,

Какви са неговите цели по-далечни,

Това решава в крайна сметка,

На щастието въпроса важен - негово и твое!

 

Лесничея                       12.03.2023г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...