По-щастлива
На сватбата... бях ваяна с коприна...
Като икона – свята красота...
Със тяло и извивки на богиня...
Пред мен се кланяше дори и любовта...
Не съм богиня вече. Няма го красивото,
което спираше сърцето отведнъж.
Остана в мен единствено щастливото,
благодарение на истинския мъж.
Сега по тялото ми белези разказват
за толкова години смислен път,
които, нищо, че за някой съм наказана,
готова съм аз пак да извървя!
И по краката, по лицето, по гърдите ми
със нощен плач оставяли следи
са две деца
(три, боже дай), превърнали те дните ми
във минало със сбъднати мечти.
Не искам да съм повече красива!
Не искам тяло – приказна мечта!
Дори и тромава, оставам по-щастлива
от всяка друга хубава жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Георгиева Всички права запазени
