Jun 6, 2017, 10:38 PM

По-щастлива

  Poetry » Other
843 0 2
На сватбата... бях ваяна с коприна...
Като икона – свята красота...
Със тяло и извивки на богиня...
Пред мен се кланяше дори и любовта...
Не съм богиня вече. Няма го красивото,
което спираше сърцето отведнъж.
Остана в мен единствено щастливото,
благодарение на истинския мъж.
Сега по тялото ми белези разказват
за толкова години смислен път,
които, нищо, че за някой съм наказана,
готова съм аз пак да извървя!
И по краката, по лицето, по гърдите ми
със нощен плач оставяли следи
са две деца
(три, боже дай), превърнали те дните ми
във минало със сбъднати мечти.
Не искам да съм повече красива!
Не искам тяло – приказна мечта!
Дори и тромава, оставам по-щастлива
от всяка друга хубава жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е истинското щастие! Поздравления, Веси!
  • Браво, Веси! Споделям напълно идеята на творбата ти! Това е истинската красота! Другото е суета... Поздравявам те и те прегръщам!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...