6.05.2008 г., 20:50

По-скъпоценна от злато

887 0 4

 

Прекрасна си, радваш моето сърце!

Любима си, поглъщаш моята душа!

Очарователна, не, омайна си като летен ден,

като люляков цвят ухаеш и внасяш мириса навсякъде!

Всяка сутрин си мечтая да те видя, да те прегърна,

сияние на моята душа, изпълни ме с твойта топлина,

вдъхни в мен от твойта доброта и накарай ме да полетя!

Обичам те, не е лъжа това и искам да го знаеш,

прекрасна моя, и до звездите за теб, до луната дори!

Любима моя, слънцето ще открадна, за да си щастлива

и да е лято в дълбините ти завинаги!

Неземна си, мечтана и много желана -

от моето сърце, от моята душа, от всяка част от мен!

Любима, прекрасна, омайна и неземна – да, това си ти!

Но пак е малко, пак е малко, ти по-скъпоценна си от злато!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе креми супер си е! Няма какво да се отчайваш. Някой хора не знаят приципа, ако не можеш да кажеш нещо хубаво, по-добре не казвай нищо. На мен много ми харесват нещата ти.
  • Това си е проза. Само не разбрах, с лесбо мотив, или лирическата героиня е след "Пълна промяна"?
  • Прекрасно обичащо стихче!!!Поздрави!
  • Ех,как искам и мен тъй да ме обичат!Поздрав,хубав стих

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...