6.05.2008 г., 20:50

По-скъпоценна от злато

883 0 4

 

Прекрасна си, радваш моето сърце!

Любима си, поглъщаш моята душа!

Очарователна, не, омайна си като летен ден,

като люляков цвят ухаеш и внасяш мириса навсякъде!

Всяка сутрин си мечтая да те видя, да те прегърна,

сияние на моята душа, изпълни ме с твойта топлина,

вдъхни в мен от твойта доброта и накарай ме да полетя!

Обичам те, не е лъжа това и искам да го знаеш,

прекрасна моя, и до звездите за теб, до луната дори!

Любима моя, слънцето ще открадна, за да си щастлива

и да е лято в дълбините ти завинаги!

Неземна си, мечтана и много желана -

от моето сърце, от моята душа, от всяка част от мен!

Любима, прекрасна, омайна и неземна – да, това си ти!

Но пак е малко, пак е малко, ти по-скъпоценна си от злато!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе креми супер си е! Няма какво да се отчайваш. Някой хора не знаят приципа, ако не можеш да кажеш нещо хубаво, по-добре не казвай нищо. На мен много ми харесват нещата ти.
  • Това си е проза. Само не разбрах, с лесбо мотив, или лирическата героиня е след "Пълна промяна"?
  • Прекрасно обичащо стихче!!!Поздрави!
  • Ех,как искам и мен тъй да ме обичат!Поздрав,хубав стих

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...