Всяка събота умирам по малко...
Жалко за теб...
Оставам само за да те убия с хартия и думи,
които да ти припомнят сълзите, мечтите
и всичкото нищо...
Ще спра да те виждам!
Заменям очите си с чифт на убиец...
Ще гледам във кръв и дебнене всеки,
ще стрелям прилично по твоята кожа,
ще те накарам да лазиш по обещанията си,
и знание ще намираш в незнанието си...
Наказвам те с моята памет,
която те смазва по слонски,
ще тъпча по теб...
Съвет: Не бъди себе си, щом си боклук!
Бъди никой, но бъди някой друг!
© Йордан Ботев Всички права запазени