Apr 19, 2016, 8:21 PM

По слонски

  Poetry » Love
706 0 1

Всяка събота умирам по малко...
Жалко за теб...
Оставам само за да те убия с хартия и думи, 
които да ти припомнят сълзите, мечтите
и всичкото нищо... 
Ще спра да те виждам!
Заменям очите си с чифт на убиец...
Ще гледам във кръв и дебнене всеки,
ще стрелям прилично по твоята кожа,
ще те накарам да лазиш по обещанията си,
и знание ще намираш в незнанието си...
Наказвам те с моята памет,
която те смазва по слонски,
ще тъпча по теб...
Съвет: Не бъди себе си, щом си боклук!
Бъди никой, но бъди някой друг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съгласен съм, че човек трябва да е себе си, но тук говоря за хора, на които "себе си" е равно на боклук... Може да кажеш, че боклукът е съкровище за някой, но може да кажем, че и от всяко дърво свирка не става...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...