12.12.2007 г., 11:44

По сребърна следа

1.4K 0 39

 

 

 

             

                  Тръгва си бавно

                  нощта

                  зората пробудила,

                  връща се

                  утрото светло

                  по сребърна следа.

 

                  Невидим нощем

                  в мрака,

                  някой чудо сътворил,

                  със сребърна покривка

                  нежно

                  всичко е покрил.         

                

                  До снощи

                  клони черни,

                  сребърни сега блестят,

                  в тишината сребърна

                  кротичко

                  врабците бдят.

 

                  Бели,

                  сребърни сълзи

                  под стрехите още спят,

                  по сребърни пътеки

                  тихо

                  пристъпва денят.

 

                  Слънчев лъч

                  в небето

                  припали няколко искри,

                  и стори ново чудо...

                  дъжд сребърен

                  да завали.

 

 

 

                                    http://www.youtube.com/watch?v=8Caj4rHkie8 

 

                                    МУЗИКА > Winter Sonata - Piano and violin

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...