Dec 12, 2007, 11:44 AM

По сребърна следа

1.4K 0 39

 

 

 

             

                  Тръгва си бавно

                  нощта

                  зората пробудила,

                  връща се

                  утрото светло

                  по сребърна следа.

 

                  Невидим нощем

                  в мрака,

                  някой чудо сътворил,

                  със сребърна покривка

                  нежно

                  всичко е покрил.         

                

                  До снощи

                  клони черни,

                  сребърни сега блестят,

                  в тишината сребърна

                  кротичко

                  врабците бдят.

 

                  Бели,

                  сребърни сълзи

                  под стрехите още спят,

                  по сребърни пътеки

                  тихо

                  пристъпва денят.

 

                  Слънчев лъч

                  в небето

                  припали няколко искри,

                  и стори ново чудо...

                  дъжд сребърен

                  да завали.

 

 

 

                                    http://www.youtube.com/watch?v=8Caj4rHkie8 

 

                                    МУЗИКА > Winter Sonata - Piano and violin

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...