12.10.2010 г., 11:52

По стъпките на лятото

972 0 1

По стъпките на лятото вървя,
вървя и вдишвам свободата,
лъчи от слънчеви мечти
прокарват се в душата.

Морски бриз прогонва самотата
и ме кара да се смея,
усещам нещо по-специално днес
и очаквам да го преживея.

По стъпките ми някой май се движи,
обръщам се – това си ТИ,
поглеждаш ме така любовно,
като че ли нещо предстои.

Неволно се усмихвам, като зная,
че нещо тази вечер ще се случи.
Къде ли ни отвеждат летните следи,
скоро всеки ще научи.

   
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...